На този ден през 1942 г. е роден Джими Хендрикс
Джеймс (Джими) Маршал Хендрикс (на английски: James Marshall " Jimi " Hendrix), роден Джони Алън Хендрикс (на английски: Johnny Allen Hendrix), 27 ноември 1942 година – 18 септември 1970 година е американски китарист, певец, текстописец и продуцент, считан за най-виртуозния и авторитетен реализатор на електрическа китара в историята на рок музиката.
Поставен е преди всичко в класацията на списание „ Ролинг Стоун “. Изграждането му като музикант е повлияно от блус-китаристите Би Би Кинг, Албърт Кинг, Ти Боун Уокър и Мъди Уотърс. Той обогатява метода на свирене на рок-китарата с потреблението на фийдбек, дисторшън и други специфични резултати, сходно на други китаристи като Дейв Дейвис от Кинкс и Пийт Тауншънд от Ху, само че дълбокото познаване на блус, соул и ритъм енд блус стилистиката разрешава на Хендрикс да доближи до едно неповторимо звучене и да сътвори несравним личен почерк.
Той също е приключен композитор, чиито песни са изпълнявани от стотици музиканти. Хендрикс е един от първите, които употребяват звукозаписното студио за разширение и обогатяване на музикалните си хрумвания. Освен това, имиджът му на рок-звезда го слага паралелно до Литъл Ричард, Чък Бери, Елвис Пресли и Бийтълс.
Джими Хендрикс е един от най-ярките знаци на хипи движението през 60-те години на предишния век.
Хендрикс е роден като Джони Алън Хендрикс на 27 ноември 1942 г. в Сиатъл, щата Вашингтон, в фамилията на Ал Хендрикс и Люсил Джитър. По-късно е преименуван на Джеймс Маршал Хендрикс в памет на умрелия брат на татко му. Той израства като стеснително и сензитивно дете в условия на беднотия и неуважение, само че не се сблъсква с расизма, който набира скорост в голяма част от Съединените щати. Както и при съвременниците му Джон Ленън и Ерик Клептън, животът на Хендрикс е надълбоко повлиян от тъжни събития в фамилията, някои от тях разказани в песента „ Castles Made of Sand “. Родителите му се развеждат през 1951 година, а майка му умира през 1958 година, когато той е 16-годишен. Джими е мощно завързан към баба си по майчина линия, която е индианка (чероки) и от която наследява мощното възприятие на горделивост и почитание към корените си.
След гибелта на Люсил, Ал подарява на сина си едно укулеле и по-късно му купува акустична китара за 5 $. По подигравка на ориста през същата година единствената му двойка в учебно заведение е по музика.
Това, което въодушевява Хендрикс в младежките му години, е едно присъединяване на Елвис Пресли в Сиатъл, а по-късно той даже си стиска ръцете с Литъл Ричард, който гостува в квартала му.
След като свири в няколко локални сиатълски групи, Хендрикс постъпва в армията в 101 въздушнодесантна дивизия като парашутист, с цел да избегне двугодишна присъда за шофиране на крадена кола. По-малко от година по-късно е уволнен по здравословни аргументи, защото счупва глезена си при своя 26-и парашутен скок. Биографията му от 2005 година Room Full of Mirrors посочва като причина за уволнението симулирана хомосексуалност.
Хендрикс е уволнен от армията три години преди да стартират огромните военни набори за Виетнамската война, само че песните му стават обичани на сражаващите се американски бойци, изключително кавъра All Along the Watchtower на Боб Дилън.
След като напуща армията, Хендрикс, дружно с приятеля си Били Кокс се реалокира в Нешвил, с цел да свири в тамошните клубове.
В средата на 60-те години работи като поддържащ музикант на разнообразни реализатори като Би Би Кинг, Литъл Ричард и Къртис Найт, без да има непрекъснати задължения.На 15 октомври 1965 година Хендрикс подписва 3-годишен контракт с импресариото Ед Чаплин, получавайки 1 $ и 1% от правата върху записите с Къртис Найт. По-късно този контракт ще докара до правни разногласия сред Хендрикс и други звукозаписни компании.
През 1966 година Джими образува своя група, Jimmy James and the Blue Flames, и се открива в Ню Йорк. През този интервал се среща и свири с доста музиканти, сред които е и Франк Запа. Запа му демонстрира изобретения китарен резултат „ уа-уа “, след което Хендрикс се трансформира във утвърден занаятчия на този резултат, който става неизменима част от китарния му тон.
Докато се подвизава в Ню Йорк, той се сприятелява с Линда Кийт, приятелката на Кийт Ричардс, която му урежда прослушване при продуцента на Ролинг Стоунс – Сиймор Щайн. Не съумява да впечатли с изявата си и не се стига до контракт. По-късно Хендрикс е открит от бас-китариста на Енимълс Чаз Чандлър. Чандлър го води в Англия, урежда му контракт със личния си продуцент Майкъл Джефри и му оказва помощ да образува групата The Jimi Hendrix Experience с бас-китариста Ноел Рединг и барабаниста Мич Мичъл.
Още с първите си концерти в Лондон Хендрикс притегля вниманието на цялата английска музикална промишленост. Впечатляващата му китарна техника и ефектно театрално наличие бързо печелят уважението на всепризнатите звезди Ерик Клептън (с който остават другари до гибелта си) и Джеф Бек, а също и на членовете на Бийтълс и Ху. Менажерите на Ху му уреждат контракт със звукозаписната компания Трак Рекърдс. Първият сингъл на Джими е вид на песента „ Hey Joe “, която е стилизирана блус песен, написана от Били Робъртс и която по това време е „ стандарт “ за рок-групите.
Успехът на Хендрикс се затвърждава с песните „ Purple Haze “ и „ The Wind Cries Mary “, които дружно с „ Hey Joe “ са шлагери в Топ 10 класацията.
Хендрикс, дружно с приятелката си Кати Ечингам, се открива в Лондон и наема квартира на улица „ Брук “ 23. Любопитен е фактът, че на улица „ Брук “ 25 през 18 век е живял бароковият композитор Георг Фридрих Хендел и Хендрикс е бил очевидно удовлетворен от това съвпадане. Обстановката на самата улица е разказана в „ The Wind Cries Mary “.
На 6 септември 1970 г. е последното му осъществяване онлайн на Isle of Fehmarn Festival в Германия, където е освиркан от публиката, на чиито реакции Хендрикс отвръща с неприлични жестове. Поради проблеми с опиатите басистът Били Кокс напуща турнето и се завръща в Щатите. Хендрикс остава в Англия, като се свързва със остарели другари в желанието си да скъса с Майкъл Джефрис. Седмица по-късно на сутринта на 18 септември 1970 е открит мъртъв в апартамент на хотел „ Samarkand “. Той прекарва нощта с немската си приятелка Моника Данеман и умира.
След направената аутопсия, формалната версия за гибелта на Хендрикс е, че е вдишал личното си повръщано и е умрял от задушаване, до момента в който е под въздействието на барбитурати.
По-късно Данеман разкрива, че Хендрикс е взел 9 от нейните приспивателни, което е 18 пъти над предложената доза.
Четири години по-късно Данеман твърди, че Джими е бил жив, когато е откаран с колата за спешна помощ, само че полицията и медицинските управляващи рапортуват, че все още на тяхното идване Хендрикс е бил мъртъв, външната врата на апартамента – необятно отворена, а самият апартамент – празен. Самата Данеман се самоубива през 1996 по време на ново следствие, откакто е упрекната от Кати Етчингам за гибелта му.
